BUGARSKI

ЯБЪЛКА

Јабука

 

Аз виждам зрънца на слънцето

Отронени в нейната кора.

 

Милновидността й се стаила

В пристанището на нейната руменина.

Тишината на далечния лес

През дръжчицата се вмъкнала.

 

Като че ли сега е дотичала

В ръцете, книгите…

Охотно като любовница се предлага,

Докато лежи на чинията.

 

С тайни ключове отваря уста

И дребен пясък от слънцето отронва.

 

ВОДОПАД

Слап

 

Оставяме прозореца отворен през нощта и сърцето

С години. Като богове смълчани гледаме

Горe звездите натежали докато светлината

Строполясва се в морето без звук който би

Можал да затрепери над каменистия морски бряг.

Светлее едното око на небето, другото не

Зная, измъчва ни безсънние докато стареем

Мислейки за смъртта и пътя. Още сме привидно щастливи

Мислим за звездите и оставяме прозореца

Отворен за да гледаме горe.

 

Ние често и не предчувстваме в тишината водопада на

Месечината, като милновидността на жена, когато се появи

С меки черти на тялото, повтарям, ние и не

Предчувстваме водопада на светлината която

Зловещо ни увлича и унищожава .

 

МОМИЧЕ И ЕЗЕРО

Девојка и језеро

 

На езерото първи капки дъждовни.

Проливен дъжд, слънцето пак блести.

В мен блясъкът невидимо рисува

Хубостта от която болят очи.

 

Като че ли изпра умората и прахта -

По водата плуват златни зърна.

Картината се разхубавява за миг сега.

Когато момичето протича като сърна.

 

В душата пак ромони водопада.

Подслушвам: тишина, птици, капки

Този безшумен скот ме вълнува

 

От болка и сън далечен.

Наистина, лъчезарна и чиста красота

Връщат вяра в смисъла на живота.

 

ТИШИНА, МОРЕ, СЪН

Мир, море, сан

 

Миг на самота. Без топъл дъх на жена.

Стая над морето, купчинки пяна.

С длани на лицето, скитаща жена:

Маса, книги, ябълки, следи на копнеж.

 

Миг на тишина. Светлина вещите озарява:

Лес, птици, поле, треви люлеещи

Далечна картина в мислите възкреснала

Мигове, които с щастие озарени бяха.

 

Малко сърце пропито с любов, висок мост

Мъжделива светлина на вълни го озарява

Безсилна ръка зараства в прах, папур, тръстика.

 

Тишина. От тялото изместена кост.

От болка се издига виолетова кула:

Възпалено око, трепет, огрубели сетива.

 

НЕПОЗНАТА СЕМКА

Непозната семенка

 

Виждаме я не й знам името

Не знам какво от нея ще изникне

 

Няма изпълнена с някаква тайна

Загадъчно се усмихва на дланите

 

Където и да я посеем с колко слънце

Тишина с колко капки да я напоим

 

Дали ароматен цвят или трън на отрова

Ще изкара окото с блясък да изпълни

 

Съсечена в колене зелени

Дали нов лист ще изкара

 

Все по-малко знаем все повече я гледаме

Ще никне тя в нашата душа наранена

 

ДЪЖД И СТРЪКОВЕ

Киша и влати

                               Танцьорка на дъжда

 

Проливен дъжд. Уханието му, еросът на стръковете.

Босокрака, омайна, в сън и транс.

Игра на водата която тялото пленява,

Разюздана: изпълнява летен сеанс.

 

С ритъм на капка, ноти в подсъзнателно ехо.

Прелудия и приятно ухание, което липата отронва.

И като в сън, дъжд и нежни стръкове бяха

Зелена светлина върху дланите отронена.

 

Мокри коси, с рокля за тялото прилепена,

Играе тя на дъжда играта си на живота,

Като кошута подскачайки леко извита.

 

Дъждовна богиня от която сияе красота.

Ние я наблюдаваме малко в чудо -

Танцьорката на дъжда или момиче лудо.

 

ЗВЕЗДИ НА ВЪЗГЛАВНИЦА

Звезде на узглављу

 

Разделеността на

Красотата на годините в снагата и

Целувките които продължават

 

Бледа в изчакването

Тя следи моя поглед

И пътя на ръцете ми

 

Чувствам това предвестие

Съкровен знак на любов

Със свити рамене

С очи свенливи

С приятен страх в тялото

 

Бяла като воден цвят

Толкова млада и нежна

Ни в песен не смея

Да я спомена

 

Остават само нощни целувки

И закъснели звезди на възглавница

 

ЛЮБИМА

Драга

 

Лична, през топло лято, лежи любимата

С отворени очи вперени в небесната шир

Загадъчно усмихната пази тайната си

 

Пристигам, протягам се край нея и чакам

И моите очи да докоснат късче от лятото

Чакам цяла вечност и повече

 

Не съм щастлив щастлива е моята любима

Тя цялата е обзета от любов и се

Задавя от смях необясним

 

Когато поиска разпалва с устна ново слънце

И с тънките си ръце го сваля от височините

 

БЕЛЕЖКА ЗА МОМИЧЕНЦЕТО

Белешка о девојчици

 

Момиченце тялото ти е море, а ръцете вълни,

Очите цвета на водата от които невинност свети

Целият май спи в косата от цветни кръгове

От твоя дъх съзнанието ми се мъти

 

Гледам: от дланите ти излитат чайки

В твоите мишци навъсено слънце дреме

Спотаени са сърни в полето на твоите думи

След теб се разцъфтяват акации

 

Тялото ти е море момиченце , а в снагата ти

Диша малка кошута в далечни предели

Има нещо в пясъка има нещо във вълната

 

От твоите стъпки и твоето неспокойствие

Изведнъж сега би искала моя да бъдеш

Зряла като портокал като южно овощие

 

ОЧИТЕ НА МОЯТА ЛЮБИМА ДОКАТО МЕ ИЗПРАЩА

Очи моје драге док ме испраћа

 

Моята любима има очи както капки дъждовни в розата

Докато ме изпраща на прага на нашия дом

Под покрива на нашите години прониква тъмно слънце

В жилите наши светят мълнии на отчаянието

 

Над виолетовите склонове пълзи топлия заник

И обзема моята любима като крадец на парфюми

Любимата ми слага ухо на мида и не

Чува нищо освен ударите на морските вълни

 

Тя маха с ръце като лястовичка не виждам

Повече нищо но целувам любимата в милновидното й око

И предчувствам мъчни години на празнота пусто е

Във всички неща остава сърцето накърнено

 

ДЮЛА ИЛИ ЖЕНА

Дуња или жена

 

Защо не си дюла, ухание нейно, следа прясна

Цвят който покорява окото и отвежда мисълта далече

Голо месо забулено в мъглявината на копнежа, тез

Бедра под роклята в гънките на вятъра

 

Бълнувах как да те нарисувам неистинска

Докато тичаш по морската шир и изчезваш

Далеч в една точка с бяла плът като гларус

Бягах с раздразнени болки в душата

 

И изписвах цвета на твоите зеници в мислите си

Отивах в неизвестното издирвайки малкото сърце

С притаено око следях дюлите на моята маса

Разкошната снага на твоето тяло като руменината на нейната кора

 

МОМИЧЕТО СВИВА КОЛЕНЕТЕ СИ

Девојчица скуља своја кoлена

 

Момичето свива белите си колене

Две буци светлина, две капки от нежност

Цветове които във венчелистчета се отронват

Кротко, то обича моите длани на неговите.

 

Кръвта ми го изнесе пред светлина чудесна

Но не отваря здравите катинари любовни

Тук не помагат ни целувките ни пламъчетата

Които се разпалват потайно в зениците дълбоки

 

Белотата негова бе отронена на младите тела през април

Виждам че нищо не съм научил от първата целувка

Само гладът стана по-голям през годините

Утрото посрещаме в тревата и светлината в далечините.

 

Превод от сръбски на български език ДЕНКО РАНГЕЛОВ

 

ЙОВИЦА ДЖУРДЖИЧ е роден на 03.10.1949 година в Глоговица, край Добой, Република Сръбска. Прозаик и поет. Завършил Педагогическия факултет в гр. Риека. Член на Сдружението на писателите на Сърбия и Сдружението на писателите на Сръбска.

Автор на 13 книги с поезия и проза за деца и възрастни. Публикувал творби в многобройни вестници и списания. Творбите са му превеждани на английски, руски, италиански, полски, чешки, турски, словенски, български, македонски и т.н.

Издадени книги:

ЗАСПАЛО МОМИЧЕ/Уснула девојка, стихове, “Светлост”, Сараево, 1974 г.

ЛАРИСА, стихове, “Рийечко книжовно друштво”, Риека, 1974 г.

ВИОЛЕТОВА ГОРА/Љубичасто горје, стихове, “Светлост”, Сараево, 1976 г.

СЪНЧЕ ЗАТВОРИОЧИЧКО/Санак Склопиочић, разкази за деца, “Отокар Кершовани”, Риека, 1983 г.

КАК ОБИЧАМ АНА/Како волим Ану, стихове за деца”, Издателски център Риeка, 1983 г.

РЪЦЕ НА ВЕЧЕРНИ ЛЮБОВНИЦИ/Руке вечерњих љубавника, стихове, Издателски център Риека, 1984 г.

НЕЖНО ТЯЛО/Љупко тело, стихове, “Партизанска книга”, Любляна, 1985 г.

КОШУТА И ВОДНИ ЛИЛИИ/Кошута и лопочи (THE ROE AND WATER LILIES), двуезично, стихове, “Викенд книга”, Белград, 2000 г.

ОТКРОЕН РЪКОПИС/Истргнути рукопис, стихове, “Интерпресс”, Белград, 2004 г.

НЕЙНИТЕ ОЧИ ИЗМЪЧВАТ/Њене очи море, стихове, Библиофилско издание (21 екземпляр), Литературно ателие “Арт”, Малинска, 2004 г.

ЖИРАФАТА ЖЕРАЛДИНА/Жирафа Жералдина, стихове за деца, първо издание “Ars Poetica”, Белград, 2005, а второ 2006 г.

ОЧИТЕ НА СИМОНА/Симонине очи, разкази за деца, първо издание ” Bookland “, Белград, 2008 г., второ издание “Ars Poetica”, Белград, 2006 г.

ХУБАВО Е ДА БЪДЕШ У ДОМА/Лепо је бити код куће, стихове за деца “Bookland”, Белград, 2008 , второ издание “Ars Poetica”, Белград, 2008 г.

Награждаван на литературни конкурси. Двукратен носител на наградата “Drago Gervais” (Жерве) Риека.

Носител е и на Златна значка на Културно-просветната общност на Сърбия. 

poezija@mac.com          www.jovicadjurdic.com